Дойде ред и за петата част от поредицата “Любимите ни вицове”. Тя отново включва 25 вица изпълнени с “постмодерна провокативност”, този път съответно от номер 101 до 125 включително. Както винаги Ви пожелаваме приятно четене и много смях:

101. Внуче пита дядо си:
- Дядо, защо вие като се скарате с баба не си говорите по
две седмици, а мама и татко се бият, карат, ама на другия ден
вече им е минало и пак се обичат?
Дядото отговорил:
- Защото, мойто момче, тоз дето “сдобряваше”… умря.

Наздраве от нас!
Димитър Димитров и Петър Петков

Ето, че още една година прошумоли и ни помахва от прага за последно сбогуване. За някои от вас 2011 може би е изтекла бавно, но ние от kry4mi.com едва доловихме препускащия и ход. Ако можеше да върнем лентата с 12 месеца назад щяхме да виждам, че годината беше изпълнена с немалко емоции, смешки, купони и наздравици. Е, сегиз-тогиз съдбата ни поднасяше и по някоя горчилка, колкото да ни напомни, че доброто и лошото са сестри-близначки и че рядко знаем коя от тях ще реши да пофлиртува с нас.

Бихме искали също да споделим няколко мисли и пожелания за 2012. Най-напред, не се притеснявайте от апокалипсиса, предричан от маите и пишман-астролозите. За нас свършекът на света ще дойде, когато се свърши алкохола, а съдейки по запасите ни от кървавочервено вино и домашна ракия ни остават поне още 2-3 годинки крачене/лазене по тази обречена планета. В продължение можем да кажем от собствен опит, че наздравиците са най-вкусни, когато са с любими хора или казано по-поетично: с верни другари и месезета се правим прасета. Ние от своя страна ви пожелаваме много уют и поводи за такива сладки тостове през новата година. Бъдете здрави (червеното вино помага за това), обичайте се и помнете – светът е оцелял, защото е гулял!

Наздраве и сполай!

Петър Петков и Димитър Димитров

Коледните празници са все по-близо, преди няколко дни се изсипа и първият сняг, който още повече ни напомни за предстоящите тържества. Както винаги с края на годината дойде време и за размисъл, придружен с обилни количества изпит алкохол. Но все пак в края на всяка календарна година е нормално човек да си даде равносметка за това какво е постигнал през изминатата година и за това какво му предстои през следващата (за привържениците на Маите е ясно- света ще свърши през 2012). Но повода да напиша тази статия е съмсем друг, при това доста по-екзистенциален и тривиален. Но всичко по реда си, ще започна поредното си повествувание в хронологичен ред…

Беше студена зимна вечер и по лошо стечение на обстоятелствата ми се случи да нямам дори и интернет, факт който аз приех като директен знак от Господ, че не съм бил послушен през изминалата 2011. Изправен пред тежка дилема реших все пак да погледам малко телевизия, вместо да се отдам на другата ми, макар и по-приятна, опция- тотален и безрезервен алкохолизъм. Така, въоражен с търпение (и бира) и без високи очаквания аз се настаних пред телевизора и натиснах голямото червено копче. Първия канал, който се появи беше bTV-то и след като нямах планове за това какво точно искам да гледам реших да не сменям на друг канал докато на разбера какво дават по този.

За късмет или нещастие се случи точно по това време да дават една нова инициатива на “Шоуто на Слави”, а именно играта “Умна и красива”. На Слави няма как да му се отрече- в последните 10 години е единствения добър шоумен в България, събрал е много добър екип и т.н.. Заглавието на предаването също е внимателно подбрано и грабва зрителското внимание още на първо четене/слушане, това също е един безспорен факт. Като резултат от казаното дотук, аз се загледах с интерес в този нов формат на предаването, като следих непосилните задачи, с които дамите бяха натоварени. След първите 10 минути от шоуто разбрах, че очевидно думите “красива” и особено “умна” са доста фриволно използвани. Стигнах до извода, че идеята на сценаристите сигурно е била да се направи една своеобразна игра на думи, тъй като очевидното някои кандидатки бяха спорно красиви и безспорно тъпи. Голяма част от тях притежаваха онзи специфичен блясък в очите, характерен само за жените, които са се оженили по сметка или ако не друго, то поне смятат да го направят. Жени, с които един средно статистически мъж би имал само една обща допирна точка за контактуване и тази единствена точка е G точката. Замислих се още по-дълбоко за драмите, през които преминават тези (м)орални жени, също както и за това коя жена е красива и коя- не.

Но каквото и да си говорим все пак трябва да призная, че идеята на предаването не е тотално лоша. Просто не много удачна за нашият, български зрител. Какво търси в днешно време съвременния българин? Ако попитате 100 мъже едва ли повече от 10 от тях ще ви кажат умна жена. Да, красотата винаги е доста важна и всеки един от нас(мъжете) би искал да излиза с oслепително красива жена. Но какво друго би искал той от нея? Да консумират по-често връзката си, разбира се. С други думи, казано на по-просто и разговорен език: да е лесна. И така, следвайки метода на математическа индукцията(благодаря ти, Радев), стигнах до следното фундаментално заглавие, което 100 процента ще завладее зрителското внимание: “Привлекателна и лесна!”! Ето и аргументацията ми: красива е едно прекалено силно и относително прилагателно. Една жена може да ти се струва грозна на трезво, но след 3 големи да ти се струва красива. За това слагам междинното и относително прилагателно привлекателна. А относно частта с “умна”-та, все един мъж би ви казал, че това далеч не е най-търсеното качество. Не сте съгласни с мен- ОК, колко от вас си харесват жена като я питат колко е корен от 81 примерно или пък коя е столицата на Канада да речем… Нека поне покрай празниците да сме малко по-честни: търсим жени, които да задоволят най-вече сексуалния ни глад, за интелектуалния си имаме приятели мъже, с които при нужда си говорим.

А за тези от вас, които все още не са съгласни с формата и името на новата игра, представете си следното- продуцент от шоуто влиза в бар, отива при дадено момиче и казва:

Здравейте, аз съм продуцент от “Привлекателна и лесна”. Вие сте прилекателна, остава само да разбера дали отговаряте и на другото условие за участие в играта… Така един вид ще зададе един недоизказан въпрос, с който хем ще разчупи леда, хем ще отправи негласно предложение към кандидатката. Хитро, нали (да, съгласен съм, голяма част от момичетата може и да не схванат намека, но и на тях може и допълнително да им се помогне все пак).

И така, драги кръчмонавти, завършва тази статия. Пожелавам Ви много приятни емоции покрай празниците.

Весели празници и наздраве от мен,
Димитър Димитров

Премина първия тур на изборите и реших да изразя моята позиция по една актуална тема, може би даже прекалено актуална. И все пак, всичко по реда си. Тези дни всички изпратихме последните пролетно-есенни дни и се приготвихме психологически за предстоящите дълги мрачни зимни делници, също както и за евентуалната липса на свежо месо и зеленчуци. Ние, редакторите на Kry4mi.com, винаги досега сме се стремяли да оставяме политиката на заден план, така смятах да процедирам и аз с избори 2011. Идеята ми никога не е била да не се гласува, напротив, досега винаги, когато съм имал възможност съм го правил. Просто никога не съм налагал моето мнение по въпроса, не съм коментирал партиите и кандидатите като цяло, защото все пак всеки има глава на раменете си и всеки има право на свой собствен избор.

Няма да изневеря на традицията и няма да коментирам вариантите за нови управници и сега, но няма как да пропусна една тема, директно свързана с изборите, която за пореден път събуди в мен повод за размисъл и гняв. От заглавието на статията ми може би вече сте подразбрали, че става дума за така нареченият ден за размисъл и сухия режим, който трябва да се спазва в него. И така, след този надявам се кратък увод, нека започна по същество.

Денят за размисъл за мен започна като всеки един друг- събота сутрин, събуждам се, далеч ми се вижда чешмата… Изминала е поредната натоварена работна седмица, чувствам се остро обезбирен, мотивацията ми за работа е в диапазона от нула до минус безкрайност. Но в духа на предстоящите избори исках да се потопя за пореден път в зоната, по-известна сред нашите приятели като пловдивският “Бермудски триъгълник”, райският кът за пияча-приключенец, а именно кръчма Ореха, кръчма Зорница 90 и съседната и безименна такава. Названието “Бермудски триъгълник” не е никак случайно, тъй като не един и двама бойци в епичната война с алкохола са се изгубили безследно точно в тази област, подобно на разузнавателен самолет МиГ 25 над Москва. Именно в тази деликатна местност исках да се потопя в размисъл в компанията на приятели, също ветерани от вечната война с най-големия враг на човечеството и трезвата мисъл- Цар Алкохол.

Речено-сторено и аз потеглих към “Бермудски триъгълник” с желание да втечня изкараните през месеца пари, че и бонуса дори! Със всеки изминат метър черните ми дроб започваше да боли все повече и повече, може би предусещайки предварително невероятно строгото наказание, което съм му замислил. И тук, драги приятели, идва драматичният обрат в историята. Оказва се (да си призная правилото го знаех и преди, но не го спазвах), че в така нареченият ден на размисъл продаването на алкохол е забранено. Можете да си представите яростта, която се зароди в мен, когато ми беше отказана даже една единствена животоспасяваща бира! Ярост, която е близка само до тази на гражданин, ползваш платена обществена тоалетна в коята липсва тоалетна хартия…

В този сюблимен момент в моята глава изникнаха някои въпроси, чиито отговори не търпяха повече отлагане. Защо трябва да ми се отнема конституционното право да пия? Коя точно точка или подточка в конституцията ми забранява да съм в състоянието, в което съм бил през повече от 50 % от съзнателния ми живот? След като се замислих установих, че повечето си добри решения съм взел именно под влиянието на тази “забранена” за ден-два субстанция… Добре поне, че се намериха и състрадателни съдържатели на кръчми, пожелали да запазят анонимност по обясними причини, които се смилиха над клетата ми душа и на своя глава анатемосаха закона, като ми продадоха по две-три освежителни кехлибарени питиета.

Няколко чаши по-късно аз категорично реших, че този път няма да мълча срещу жестоката алкохолна забрана и няма да разчитам повече на състраданието на разбраните кръчмари и в бъдеще. След лека консултацията с мои познати, юристи и също заклети къркачи, стигнах до следните изводи- денят на размизъл ме лишава от следните основни конституционни права (цитирани буквално от конституцията с леки разяснения и някои въпроси след някои от тях):

Чл. 16.
Трудът се гарантира и защитава от закона. – А ако си собственик на кръчма, чийто основен оборот идва от продажбата на спиртни напитки, не ти ли се забранява правото на труд, след като трябва да отпратиш даже и редовната си клиентела?

Чл. 29.
Алинея 1: Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. – А не е ли жестоко да ти се откаже бира, когато жаждата те разкъсва? Не е ли унизително да се молиш да си закупиш нещо и да ти отказват, все едно твоите пари не са изкарани с честен труд?

Чл. 42.
Алинея 1: Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. – Или казано по-простично, ако имаш навършени 18 години и не си лишен от свобода или в момента следствен, може да гласуваш в каквото и състояние да си. Тогава какво налага алкохолната забрана и не е ли тя напълно незаконна? Защо любителите на чашката трябва да се третират наравно с най-големите престъпници в страната?

Сигурно много хора ще кажат, че не това е най-важната тема сега и те ще са прави. Но нима опазването на личната ни свобода не е един от фундаментите, на които се крепи демокрацията! Докога ще оставяме правата ни да бъдат тъпкани без даже да надигнем глас, подобно на овце, сляпо следващи пастира си, пък бил той червен, син, зелен, жълт или виолетов. Винаги покорни, винаги чакащи “някой да дойде да ни оправи”.

А иначе народа от много време си знае, че ракията е била и винаги ще бъде над политика!

Надявам се да чуя и вашето мнение по темата, моля коментирайте на воля!

Наздраве от мен,
Димитър Димитров

Дойде ред да Ви представим четвъртата част от любимите ни вицове. Спазвайки традицията досега тя включва 25 вица, този път от номер 76 до 100 включително. Както винаги Ви пожелаваме приятно четене и много смях:

76. Врачка гадае на млад мъж:
- До петдесетата си годишнина ще страдате от остра липса на пари.
- А след това? – пита младежът.
- След това ще свикнете.