Преди да Ви поканим на първото ни кръчмарско рандеву от месеци насам, сме длъжни да Ви поднесем искрено извинение за ледниковия период, който беше обхванал проекта kry4mi.com. Няма да ви лъжем – за всичко е виновна греховната ни страст към изкушенията на живота в частта им ядене и пиене, които са ни покорили така, както футболист на Светкавица Търговище покорява дискотека Блу Меджик в споменатото населено място. За кръчмите в Търговище обаче ще Ви разкажем след време, а целта на настоящите драскулки е да привлечем Вашето внимание към поредния благороден камък в АЛКОроната на град Пловдив – кръчма „При Бай Марин”.

За разлика от други кръчми, за които узнахме благодарение на богатата си агентурна мрежа и собствен опит, питиепродавница „При Бай Марин” споходи член на редколегията ни като по знак на съдбата. Свършвайки чудесна работа с Архимед и ваната или да речем с Нютон и ябълката, провидението реши да ни удари едно рамо и отреди на единия от нас да търси място за паркиране в уличките зад Четвъртък пазара. Представете си колко еврики и душевни оргазми изпита въпросният кръчмонавт, когато хвърли поглед към гарирания си автомобил и установи, че той спрян точно пред култова квартална кръчма, за която дори не сме подозирали. Вълнението е съпоставимо единствено с емоцията, обзела откривателите на „Титаник” в момента, в който са зърнали палубата на потъналия кораб или първата крачка на Армстронг на луната, макар че нашата находка слага и двете дребни събития в малкия си джоб. И докато за локализирането на „Титаник”-а бяха необходими години, кръчма „При Бай Марин” е съвсем лесна за намиране – просто отидете на ул. Ангел Кънчев, точно зад кипящия в момента ремонт на Четвъртък пазара и търсете задължителната избеляла табелка „Кока-кола” с подзаглавие в чиновническо черно: „При Бай Марин”. Като жокер ще ви послужи светещата някога рекламата на бира „ММ” (да, имаше и такава бира).

Ако трябва да сме обективни, кръчма „При Бай Марин” притежава всички онези елементи, които според нас формират завършения облик на кварталния храм на пиещите. Вземете фасадата например– посетителят бива посрещан от боядисана в зелено оградка, върху която симетрично са разположени кокетни табелки-близначки: едната ви приласкава с „безалкохолно, алкохол, кафе, чай и др.”, докато другата ви омайва с „шкембе чорба, супи, аламинути, дреболии”. Кой уважаващ себе си пияч не би спрял да се отдаде в наслада на двете изкусителки– бирата и шкембе чорбата? Още повече след като добре се знае, че шкембето е безотказен афродизиак и един от малкото сигурни начини да ти се чуе думата (особено в рейса). Бидейки малодушни пред врялото изкушение, ние пресушихме по паница от лековитата чорбица, като съблюдавахме стриктно канона и я овкусихме с чесън и люта чушка до степен, в която единствените възможни последици по думите на Чърчил са „кръв, сълзи и пот”, като преобладаващи са последните 2 думи.

Но да се върнем отново на кръчмата… Прекрачите ли веднъж прага й, Вие сте любезно приветстван от интериора и. Той не е богато нагизден, но гордо Ви представя разноцветните си пластмасови столове, задължителните тънкокраки метални маси и…о…чудо, невижданото досега от нас в друга кръчма– подстъп за инвалиди. Рампата сякаш отделя предверието на кръчмата от церемониалната зала, където на централната маса своя трон е заел често замисленият и мрачен Бай Марин и Нейно Величество– жена му. Впрочем, във владенията на съпругата на Бай Марин попадат и площите на кухнята, тъй като добрата стопанка волю-неволю съвместява и ролята на екзекютив гурме мениджър, т.е. готвачка. Бай Марин – достолепен мъж с брада като на Астор и с не по-малко трикове в ръкава си, е счел за свой дълг да обслужва клиентите зад бара, като в това си начинание е показал и чувството си за хумор – над бара виси табела „Токио, Рим, Париж и Берлин – добре дошли при бай Марин”. Зад тази на пръв поглед детска рима се крие дълбок символика – посетители на кръчмето са точно толкова разнообразни, колкото столиците на света. Тук например ще видите доктори от близката клиника, продавачи на зарзават от пазара и в тон с етническия мир – мургави служителки на общинско предприятие „Чистота” Пловдив. Братовчедките на бразилките от Копакабана имат изключително любопитен маниер на поръчване – едно шкембе и четири-до-седем филийки хляб, с което категорично разбиват на пух и прах доктрината на диетолозите за вредата от тестените изделия върху женската талия. Бай Марин е подходил изключително находчиво към възможността част от споменатите клиенти да се окажат неплатежоспособни. За да прокужда безпарични посетители, а и космати върколаци и зли данъчни, кръчмарят е окачил на бара календар на Богородица с младенеца, а за антураж на библейската двойка е отредил чифт препарирани гъски с много миловидно изражение.

В заключените, Вие имате пълното право да не вярвате на всички описани чудатости, но ако надвиете съмнението и посетите Бай Марин ще се намерите в поредната екзотична квартална кръчма, останала непроменена и неподвластна на модните европейски тенденции. А ако изгълтате няколко питиета под одобрителния поглед на Богородица, вероятно ще се убедите сами колко е бил прав Шекспир, че алкохолът увеличава желанието, но неизменно намалява моженето. С можене или без, ние ще продължаваме кръчмарското си дело, а вие не губете интерес към кварталните кръчми и къркането – най-доброто тепърва предстои!

Наздраве и до скоро!
Петър Петков и Димитър Димитров

На много от нас често ни се иска да се отдадем напълно на нашият най-добър приятел – алкохола, все пак 90% от българите прекарваме живота си в мечти за по-добри времена и пиене. Следвайки приложената в тази статия карта можете много лесно да намерите поредната спирка от нашетo кръчмарско пътешествие, а именно кръчмата „При Бай Марин”:

Your browser does not support iframes.

Пожелаваме Ви безаварийно пиене.

Наздраве от нас!
Димитър Димитров и Петър Петков

Дойде ред и за петата част от поредицата “Любимите ни вицове”. Тя отново включва 25 вица изпълнени с “постмодерна провокативност”, този път съответно от номер 101 до 125 включително. Както винаги Ви пожелаваме приятно четене и много смях:

101. Внуче пита дядо си:
- Дядо, защо вие като се скарате с баба не си говорите по
две седмици, а мама и татко се бият, карат, ама на другия ден
вече им е минало и пак се обичат?
Дядото отговорил:
- Защото, мойто момче, тоз дето “сдобряваше”… умря.

Наздраве от нас!
Димитър Димитров и Петър Петков

Ето, че още една година прошумоли и ни помахва от прага за последно сбогуване. За някои от вас 2011 може би е изтекла бавно, но ние от kry4mi.com едва доловихме препускащия и ход. Ако можеше да върнем лентата с 12 месеца назад щяхме да виждам, че годината беше изпълнена с немалко емоции, смешки, купони и наздравици. Е, сегиз-тогиз съдбата ни поднасяше и по някоя горчилка, колкото да ни напомни, че доброто и лошото са сестри-близначки и че рядко знаем коя от тях ще реши да пофлиртува с нас.

Бихме искали също да споделим няколко мисли и пожелания за 2012. Най-напред, не се притеснявайте от апокалипсиса, предричан от маите и пишман-астролозите. За нас свършекът на света ще дойде, когато се свърши алкохола, а съдейки по запасите ни от кървавочервено вино и домашна ракия ни остават поне още 2-3 годинки крачене/лазене по тази обречена планета. В продължение можем да кажем от собствен опит, че наздравиците са най-вкусни, когато са с любими хора или казано по-поетично: с верни другари и месезета се правим прасета. Ние от своя страна ви пожелаваме много уют и поводи за такива сладки тостове през новата година. Бъдете здрави (червеното вино помага за това), обичайте се и помнете – светът е оцелял, защото е гулял!

Наздраве и сполай!

Петър Петков и Димитър Димитров

Коледните празници са все по-близо, преди няколко дни се изсипа и първият сняг, който още повече ни напомни за предстоящите тържества. Както винаги с края на годината дойде време и за размисъл, придружен с обилни количества изпит алкохол. Но все пак в края на всяка календарна година е нормално човек да си даде равносметка за това какво е постигнал през изминатата година и за това какво му предстои през следващата (за привържениците на Маите е ясно- света ще свърши през 2012). Но повода да напиша тази статия е съмсем друг, при това доста по-екзистенциален и тривиален. Но всичко по реда си, ще започна поредното си повествувание в хронологичен ред…

Беше студена зимна вечер и по лошо стечение на обстоятелствата ми се случи да нямам дори и интернет, факт който аз приех като директен знак от Господ, че не съм бил послушен през изминалата 2011. Изправен пред тежка дилема реших все пак да погледам малко телевизия, вместо да се отдам на другата ми, макар и по-приятна, опция- тотален и безрезервен алкохолизъм. Така, въоражен с търпение (и бира) и без високи очаквания аз се настаних пред телевизора и натиснах голямото червено копче. Първия канал, който се появи беше bTV-то и след като нямах планове за това какво точно искам да гледам реших да не сменям на друг канал докато на разбера какво дават по този.

За късмет или нещастие се случи точно по това време да дават една нова инициатива на “Шоуто на Слави”, а именно играта “Умна и красива”. На Слави няма как да му се отрече- в последните 10 години е единствения добър шоумен в България, събрал е много добър екип и т.н.. Заглавието на предаването също е внимателно подбрано и грабва зрителското внимание още на първо четене/слушане, това също е един безспорен факт. Като резултат от казаното дотук, аз се загледах с интерес в този нов формат на предаването, като следих непосилните задачи, с които дамите бяха натоварени. След първите 10 минути от шоуто разбрах, че очевидно думите “красива” и особено “умна” са доста фриволно използвани. Стигнах до извода, че идеята на сценаристите сигурно е била да се направи една своеобразна игра на думи, тъй като очевидното някои кандидатки бяха спорно красиви и безспорно тъпи. Голяма част от тях притежаваха онзи специфичен блясък в очите, характерен само за жените, които са се оженили по сметка или ако не друго, то поне смятат да го направят. Жени, с които един средно статистически мъж би имал само една обща допирна точка за контактуване и тази единствена точка е G точката. Замислих се още по-дълбоко за драмите, през които преминават тези (м)орални жени, също както и за това коя жена е красива и коя- не.

Но каквото и да си говорим все пак трябва да призная, че идеята на предаването не е тотално лоша. Просто не много удачна за нашият, български зрител. Какво търси в днешно време съвременния българин? Ако попитате 100 мъже едва ли повече от 10 от тях ще ви кажат умна жена. Да, красотата винаги е доста важна и всеки един от нас(мъжете) би искал да излиза с oслепително красива жена. Но какво друго би искал той от нея? Да консумират по-често връзката си, разбира се. С други думи, казано на по-просто и разговорен език: да е лесна. И така, следвайки метода на математическа индукцията(благодаря ти, Радев), стигнах до следното фундаментално заглавие, което 100 процента ще завладее зрителското внимание: “Привлекателна и лесна!”! Ето и аргументацията ми: красива е едно прекалено силно и относително прилагателно. Една жена може да ти се струва грозна на трезво, но след 3 големи да ти се струва красива. За това слагам междинното и относително прилагателно привлекателна. А относно частта с “умна”-та, все един мъж би ви казал, че това далеч не е най-търсеното качество. Не сте съгласни с мен- ОК, колко от вас си харесват жена като я питат колко е корен от 81 примерно или пък коя е столицата на Канада да речем… Нека поне покрай празниците да сме малко по-честни: търсим жени, които да задоволят най-вече сексуалния ни глад, за интелектуалния си имаме приятели мъже, с които при нужда си говорим.

А за тези от вас, които все още не са съгласни с формата и името на новата игра, представете си следното- продуцент от шоуто влиза в бар, отива при дадено момиче и казва:

Здравейте, аз съм продуцент от “Привлекателна и лесна”. Вие сте прилекателна, остава само да разбера дали отговаряте и на другото условие за участие в играта… Така един вид ще зададе един недоизказан въпрос, с който хем ще разчупи леда, хем ще отправи негласно предложение към кандидатката. Хитро, нали (да, съгласен съм, голяма част от момичетата може и да не схванат намека, но и на тях може и допълнително да им се помогне все пак).

И така, драги кръчмонавти, завършва тази статия. Пожелавам Ви много приятни емоции покрай празниците.

Весели празници и наздраве от мен,
Димитър Димитров